Традиционен семеен празник за сплотяване на семейството ли е Великден? В чест на пролетта? Шарени яйца и вкусни козунаци като символ на какво? Освен ядене на агнешко и изброените специалитети, има ли този празник няакъв смисъл, освен, че се спазва някаква традиция, или е само повод за почивка, събиране около масата и ядене и пиене на корем? Четох тия дни, че сега измислили да има и великденска елха...
Някой ще обясни ли тези неща?

Релитиозният празник има смисъл за вярващите.Те са значително по-малко от тези,които ще отидат на църква и ще се блъскат и тъпчат до припадък там.Иначе в делничен ден църквите са празни или има десетина вярващи.За яденето и пиенето-не само този празник,а и всеки друг се свързва с тях.За приготвянето и сервирането на храна ,в количество,което не може да бъде изядено и за три дни ,се хвърля толкова труд и пари,че масата се превръща в център ,а тъпкането на стомаха-в смисъл на самия празник.Може би е неосъзнат остатък от времена,в които хората са нямали достатъчно храна или пък след дълъг пост просто са се радвали на по- различни манджи...Така е по Великден,така е по Гергьовден,така е по Коледа,по именни и рожденни дни.Хората -приятелите,семейството ,могат да се съберат и по на едно кафе и пак да им е добре ,да се радват на срещата си,ако наистина им е приятно да са заедно.Останалото е суета,излишно разточителство и чиста лакомия.Маскирани като традиция.Лично аз не виждам никаква връзка между радостта от възкръсването на Божия син и яденето на
варени яйца.Или агнета.Както и между рождението му и набиването на свински пържоли,или нечетен брой госби на Бъдни вечер.Да не би в Библията да пише,че трябва непременно да се яде това или онова?Цялото православие/за католицизма не вземам отношение, не съм католик/ е преплетено с останки от езически празници и ритуали и суеверия. Понякога точно те вземат връх над самото християнско събитие.Аз си мисля,че начинът ,по който празнуваме с ядене,пиене като невидяли,всяка година едно и също,е празник за корема,а не за душата.Празник може да бъде всеки делничен ден,стига да го почувстваш като такъв,да го направиш вълнуващ и по-различен от другите дни за себе си или за хората ,на които държиш.Дори без пълни чинии и чаши, сърцето може да е пълно с обич и радост.Ако ги няма тях,емоцията,вълнението,
духовното измерение ,остава само едното пълнене на корема с храна,дори и поднесена по най-впечатляващ начин.И купчина огризки след това...

Нямам претенцията да обясня същността на празника,в случая Великден,просто споделям мисли, предизвикани от постинга.